Историята на един ОПЕЛ

Предишната тема Следващата тема Go down

Историята на един ОПЕЛ

Писане  Bambi on Чет Юли 07, 2011 10:18 am

Извинявам се за почерка, ама пиша с левия шарнир, че десният нещо ми потропва и придърпва на една страна - ако пиша с него, хептен няма да ми разчетете. А и малко недовиждам - изгоряха ми оригиналните немски крушки на фаровете, сложиха ми китайски. Сега все едно съм не с фарове, а с кандилца... ... Това е дневникът на живота ми. Ден първи - Германия, 15.11.1998 г Чувам немска реч - това е добре. Значи са ме сглобили немски инженери. Сигурно съм "BMW" или "Мерцедес". Е, айде от мен да мине - може и "Ауди". Ще си отживея като аристократ! Ден първи - Германия, 15.11. 1998 г., в края на работния ден, в края на конвейера: Продължавам да чувам немска реч - това е добре. Но виждам надпис "Opel" на изхода на завода - това не е добре. Значи съм "Опел" - скапах! Ден втори - Германия, в склада на завода на "Опел": Само на два дена съм, а ръждата вече ме яде! Няма лъжа, няма измама - "Опел" съм! Ден трети - На ферибота за Италия: Отчаян съм - не само че съм "Опел", но и ме карат за продажба в Италия! Ден четвърти - Милано, Италия: Навсякъде чувам италианска реч. Шарнирите ми треперят от ужас, акумулаторът ще ми гръмне от напрежение - италианци ще ме карат! Едно семейство вече се спря на мен... Къш-къш-къш! Господи, дано да не запаля от първия път и да ми се размине. Ден четвърти - Милано, Италия: Мамка му, нали все пак съм немска машина, запалих от първия път и ме купиха! Семейство Олдани - луди, млади, с две лигави жабарчета-олигофренчета, които започнаха да акат, да пикат и да се боричкат по велурените ми седалки. Ех, защо Вермахта не мина и през Италия някога!? Ден пети - Милано, Италия: Не е истина как кара тоя италианец! Мислех, че ще съм семейна кола, а станах състезателна - от "Формула" 1! Жална ми майка на съединителя и скоростната кутия! Ден шести - магистралата Милано-Торино: Започвам да се съмнявам дали съм с двигател 1.6 или 3.6!? Защото преди малко изпреварих едно "Ферари" - а скоростната ми кутия още не се е разпаднала! Ден шести - магистралата Милано-Торино, на бензиностанция: Видях се с един "Опел", който уж с бензинов двигател, пък тракаше, като че е с дизелов. "Защо така бе, братко!?" А той, горкият, ми изстена: "Защото не са ми сменявали маслото от 5 години!" Шарнирите ми пак стрепереха, от страх щях да изпикая целия бензин, който Олдани ми зареди... Ден десети - на градско в Милано: Мама мия, сеньора Олдани ме подкара! Мислех, че съм състезателна кола, оказа се, че съм каскадьорска - минавам на червено, на жълто, на стоп, на обратно движение... Само на автосервиз не минавам, а всичко вече ми тропа! Година първа: Карам с половин картер масло - двигателят загрява, Олдани - не! Година втора: Карам с по-малко от половин картер масло - двигателят загрява, та прегрява, Олдани - не! Година трета: Карам без масло, а се чувствам... смазан! Година десета: Ни жив, ни умрял съм - значи съм "Опел"! Година петнадесета: Умрял съм - значи отивам в България! Година петнадесета, ноември, Горубляне: Умрял съм, но ви убеждават, че съм жив и вие вярвате - значи сте българи! Година двадесета: Умрял съм и никой не вярва вече, че съм жив - значи отивам в Перник! Година двадесета, минавайки на червен светофар в София: Безсмъртен съм! Затова на задното ми стъкло е залепен надпис "NO FEAR!" А регистрацията ми е пернишка... п.п. Ще се видим в Ада!

_________________
I'll ask polite if the devil needs a ride, 'cause the angel on my right ain't hanging out with me tonight...

Bambi
модератор
модератор

Брой мнения : 319
Age : 29
Location : Somewhere around...
Registration date : 05.12.2007

Вижте профила на потребителя http://www.zaggituning.com

Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите